Днес е 1 Юли, 2014, малко след полунощ е, броени минути.
Прозореца ми е отворен и чувам вятъра как свири неповторимата си мелодия, звук, който никой не може да повтори или забрави.
Не знам какво пиша или за кой пиша. Просто пиша. Пиша, за да дишам, за да живея.
Напоследък много се говори за писане, всеки твърди, че притежава таланта на словото. Аз - не, нямам талант.
Аз пиша, за да кажа, че пиша.
Аз крада. Крада мисли, животи, думи от ежедневието.
Крада от природата, затварям тайните, които ми е споделила на лист хартия, който почти никога не разтварям. Оставам го там, в най-разхвърляното и скрито чекмедже на бюрото ми.
Съжалявам, че крада.
Съжалявам, че и те крадат.
Не го правим съзнателно, така живеем.
Прозореца ми е отворен и чувам вятъра как свири неповторимата си мелодия, звук, който никой не може да повтори или забрави.
Не знам какво пиша или за кой пиша. Просто пиша. Пиша, за да дишам, за да живея.
Напоследък много се говори за писане, всеки твърди, че притежава таланта на словото. Аз - не, нямам талант.
Аз пиша, за да кажа, че пиша.
Аз крада. Крада мисли, животи, думи от ежедневието.
Крада от природата, затварям тайните, които ми е споделила на лист хартия, който почти никога не разтварям. Оставам го там, в най-разхвърляното и скрито чекмедже на бюрото ми.
Съжалявам, че крада.
Съжалявам, че и те крадат.
Не го правим съзнателно, така живеем.
