Мисля.

Днес е 3 Февруари, 2015, почти час след полунощ. Не мога да заспя. Мисля, за пореден път.
Мисля много. Прекалено.
Докато се къпя, докато си правя закуска и не мога да спра да мисля когато пуша. Гледам дима, излизащ от устата ми и искам да стана част от него. Да избягам от училище и да тичам.
Няма място където да отида, вероятно краката ми ще ме заведат до изоставения блок. Там ще седна, на стъпалата, и ще пуша отново. Ще мисля и за пореден път.

Крадец

Днес е 1 Юли, 2014, малко след полунощ е, броени минути.
Прозореца ми е отворен и чувам вятъра как свири неповторимата си мелодия, звук, който никой не може да повтори или забрави.
Не знам какво пиша или за кой пиша. Просто пиша. Пиша, за да дишам, за да живея.
Напоследък много се говори за писане, всеки твърди, че притежава таланта на словото. Аз - не, нямам талант.
Аз пиша, за да кажа, че пиша.
Аз крада. Крада мисли, животи, думи от ежедневието.
Крада от природата, затварям тайните, които ми е споделила на лист хартия, който почти никога не разтварям. Оставам го там, в най-разхвърляното и скрито чекмедже на бюрото ми.
Съжалявам, че крада.
Съжалявам, че и те крадат.
Не го правим съзнателно, така живеем.