Мисля.

Днес е 3 Февруари, 2015, почти час след полунощ. Не мога да заспя. Мисля, за пореден път.
Мисля много. Прекалено.
Докато се къпя, докато си правя закуска и не мога да спра да мисля когато пуша. Гледам дима, излизащ от устата ми и искам да стана част от него. Да избягам от училище и да тичам.
Няма място където да отида, вероятно краката ми ще ме заведат до изоставения блок. Там ще седна, на стъпалата, и ще пуша отново. Ще мисля и за пореден път.